Може би се стъмва вън, може би е облак
Сякаш някой с тъмна длан скрива златен огън
Сенките нахлуват в мен, устните ми съхнат
Аз ли съм момичето, извор непресъхващ?
А по пътя след теб тичат моите очи
И оставам сама в своя дом от мечти
И заспивам в сълзите си
Скривам всички спомени, болката заключвам
Tръгвам с плахи стъпки аз на обич да се уча
Ето, пак усмихвам се, светлина събирам
Но едва привикнало, в мен сърцето спира
А по пътя след теб тичат моите очи
И оставам сама в своя дом от мечти
И заспивам в сълзите си
А по пътя след теб тичат моите очи
И оставам сама в своя дом от мечти
И заспивам в сълзите си
